[vc_row][vc_column][vc_column_text css=””]

Внимание – меланом!

Според Световната здравна организация около 300 000 нови случая на меланом се диагностицират всяка година. Приблизително 60 000 пациенти умират всяка година от болестта.  Това не е единственият вид рак на кожата, но най-опасния и агресивен.

Под въздействието на фактори на околната среда като ултравиолетова радиация, както и застаряването на населението и промените в начина на живот, заболеваемостта продължава да нараства. Ранното откриване и съвременните лечения обаче могат да увеличат преживяемостта и да подобрят прогнозата.

Какво е меланом?

Меланомът произхожда от меланоцити, клетки произвеждащи пигнемта меланин или невусни клетки, намиращи се в горните и долните слоеве на кожата. Този тумор расте бързо и рано започва да метастазира, което сериозно влошава прогнозата.

Меланомите са едва 3% от всички видове рак на кожата, но са отговорни за повечето смъртни случаи, свързани с рак на кожата. Той е на пето място сред всички видове рак при мъжете и на шесто място при жените. Появява се при 2% от лицата под 20-годишна възраст и при 0,3-0,4% от лицата в предпубертетна възраст. Най-често се наблюдава при лица на възраст 45-55 години. При мъжете най-често засегнатата област е гърбът, докато при жените е подбедрицата.

Кои са рисковите фактори?

• Слънчева и ултравиолетова светлина: Развитието на меланом при европеидната раса е пряко свързано с излагането на слънчева светлина (особено дължини на вълните между 280-320 nm). Изкуствените ултравиолетови източници (като солариуми) също са опасни. Тежките слънчеви изгаряния през детството също са рисков фактор. Хроничното натрупано увреждане от слънцето е от значение за развитието на меланома лентиго малигна.
• Фенотипни характеристики: Хората със светли очи (сини/зелени), светла кожа, светла коса (руса/рижа), които са склонни към лунички, лесно развиват слънчеви изгаряния, но не почерняват (фототип I-II). При тях има двойно по-голям риск от развитие на меланом.
• Пол и хормонални фактори: Статистиката показва, че хормоналните фактори допринасят за риска. Отчита се по-малка честота на поява преди пуберитета и по време на менопаузата, повече при жените, отколкото при мъжете, по-високата честота при жените с рак на гърдата. Естрогенните и естроген-прогестероновите препарати влияят върху броя на меланоцитите и съдържанието на меланин в пигментните клетки. Проучванията показват, че тези, които започват да използват орални контрацептиви в ранна възраст, и тези, които ги използват за дълъг период (над 5-10 години), имат повишен риск.
• Фамилна анамнеза: Фамилната анамнеза е един от най-значимите рискови фактори. Наличието на меланом при роднина от първа степен утроява риска, докато наличието на повече от трима роднини от първа степен с анамнеза за меланом увеличава риска с 35-70 пъти. Най-важният или единствен фактор за етиологията не е генетичната предразположеност. В семейни случаи броят на бенките, фенотипните характеристики и споделените фактори на околната среда също играят роля.
• Имуносупресия: При пациенти, претърпели трансплантация на органи, тези с хематологични злокачествени заболявания (като лимфом) и пациенти с имунодефицит, рискът от меланом е повишен.
• Други рискови фактори: При хора със затлъстяване има относително по-висок риск от меланом поради по-големите повърхностни площи и по-голямото излагане на слънце. По-високите социално-икономически нива и навиците за почивка също увеличават риска от меланом.

Как може да бъде предотвратен меланом?

• Редовна употреба на слънцезащитни продукти (както UVA, така и UVB защита) от ранна детска възраст, през цялата година.
• Редовна дерматоскопия на невуси поне веднъж годишно (по-често, ако има фамилна анамнеза за меланом).
• Консултация с дерматолог при подозрителни лезии.
• Избягване на лазерни или други хирургични процедури върху пигментни лезии на лицето и тялото без дермоскопско изследване.
• Лекарствени лечения като имиквимод, интралезионен интерферон и производни на ретиноева киселина могат да се прилагат с различни протоколи за лечение.

Какви са симптомите?

Симптомите на меланома варират в зависимост от клиничните типове. Симптомите на четирите основни клинични типа кожен меланом са обобщени по-долу:

• Повърхностно разпространяващ се меланом: Обикновено се развива върху меланоцитни невуси (бенка). Промените в цвета, синьо-сивите петна и асиметрията на формата на невусите са ситуации, които изискват внимателно внимание при ранна диагностика.
• Нодуларен меланом: Среща се главно в области, изложени на слънце, като главата и шията. Най-често се развива върху здрава кожа. При деца обаче може да се развие и върху вродени невуси. Клинично се проявява като бързо растящи, често синьо-черни, понякога безцветни, куполовидни, язвени, твърди нодули (възелчета).
• Акрален лентигинозен меланом: Най-честите места са стъпалата на краката (особено петата), дланите и нокътните легла. Обикновено започва като черно-кафяво обезцветяване под нокътя. Промяната в цвета на кожата в съседство с нокътя (симптом на Хътчинсън) е важен клиничен индикатор.
• Лентиго малигна меланом: Този тип се наблюдава най-често в области, изложени на слънце, като бузите, носа, челото, ушите и шията. Клинично се проявява като лезии, които не са рязко очертани, съдържащи различни цветове, включително кафяво и черно, с размер от няколко сантиметра до 10-15 сантиметра. Натрупаното излагане на слънце играе роля в образуването му.

Типология на бенките

Най-често туморът възниква от бенка, която вече съществува върху кожата. Признаците за нейното израждане в рак са лесни за запомняне според правилото “ABCDE”:

• А (Asymmetry – Асиметрия) – Едната половина на бенката изглежда различно от другата.
• B (Borders – Граници) – Ръбовете на бенката са неравни, замъглени или назъбени.
• C (Color – Цвят) – Повърхността на бенката е неравномерно оцветена, в различните части има различна пигментация.
• D (Diameter – Диаметър) – Максималният размер на една бенка надвишава 6 милиметра.
• E (Evolving – Развиващ се) – Външният вид на бенката, включително нейният размер, форма, цвят, се променя с времето.

Ако забележите дори един от тези признаци, трябва незабавно да посетите лекар. Разбира се, дори да видите някои от признаците на “ABCDE”, това не означава, че имате рак на кожата. Диагнозата може да се постави само от лекар след професионален преглед.

Как се поставя диагноза меланом?

Дерматоскопията е най-полезният метод за изследване за ранна диагностика на меланоми. Това е неинвазивно изследване, при което онкодерматологът изследва кожна неоплазма с помощта на дерматоскоп. Дерматоскопът е специализиран оптичен уред за наблюдение и анализ на повърхностните слоеве на кожата, пигментни лезии и бенки, в структура и дълбочина, непостижими с невъоръжено око. С това изследване може да се постави предварителна диагноза.

Окончателната диагноза на меланома се поставя чрез хистопатологично изследване. Предпочита се пълното отстраняване на подозрителната лезия. Ако обаче пълното отстраняване не е възможно в някои анатомични места, е подходяща дълбока биопсия от 5-6 мм от най-високата точка на лезията.

За изясняване на заключението или за търсене на метастази, лекарите могат да предпишат образни изследвания: ултразвук, компютърна, магнитно-резонансна или позитронно-емисионна томография.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row color=”” message_box_style=”solid-icon” style=”rounded” message_box_color=”peacoc” icon_type=”fontawesome” icon_fontawesome=”fas fa-info-circle” icon_monosocial=”vc-mono vc-mono-fivehundredpx” icon_openiconic=”” icon_typicons=”” icon_entypo=”” icon_linecons=”” icon_pixelicons=””][vc_column][vc_message message_box_style=”solid-icon” message_box_color=”peacoc” css=””]

Поискайте безплатно второ медицинско мнение като попълните формата за контакт. Наш координатор ще се свърже с вас, за да уточните всички подробности за диагностика и лечение в Анадолу Медицински Център.

[/vc_message][/vc_column][/vc_row]